„ДЪРВО” („ДЕРЕВО”)
Магдалена Костова-Панайотова (р. 1966 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Евгений Харитонов, Мария Ширяева
Магдалена Костова-Панайотова
ДЪРВО
На възел е завързало небето.
На възел, казвам, само за разсичане.
Листата бликат в черната му мрежа,
пулсират сърчицата им изплашени.
Там, в сладките черупки, е заключено
горещото желание на бухала,
катери се по клоните дъхът му,
в гнездата пада сянката размътена.
Не искам да я гледам тази жълта
огризка от луна – димяща сяра.
Огъва се дървото набуяло –
една безкрайна Вавилонска кула
от премълчани ветрове – нагоре
към топлата извивка на морето.
Магдалена Костова-Панайотова
ДЕРЕВО (перевод с болгарского языка на русский язык: Евгений Харитонов, Мария Ширяева)
Оно завязало небо узлом,
да, узлом, который не расплести,
а можно лишь только разрубить.
Листья мерцают в его глубокой, черной сети,
и так беззащитно, испуганно так
бьются-стучат их сердечки.
Там, в сладких скорлупках, укрыто
жгучее желание филина, а дух его
крадется-взбирается на самый верх по ветвям,
и накрывает гнездо взбаламученная тень.
Не хочу смотреть на этот желтый
огрызок луны – дымящуюся серу.
Прогибается вытянувшееся дерево –
бесконечная Вавилонская башня
из недосказанных ветров – вверх
к теплому изгибу моря.